Строежите по Българското Черноморие

8 април 2005 | 09:47
IWPR
http://www.focus-news.net/

Масовият строеж в черноморските курорти със сигурност ще е пречка за установяването на истинска туристическа индустрия.

През последните пет години българските морски курорти изживяват своя бум, който неизменно е свързан с увеличаване на приходите, на броя на туристите и на работните места. Тази година се очаква този бум да се успокои. Неограничения строеж на хотели, летни вили и курортни комплекси започна да отблъсква туристите. Докато курортите, които изглеждат като малки градове все повече се увеличават, а зелените площи - все повече изчезват под бетон, наблюдатели отбелязват, че плажовете на Черно море вече са толкова пренаселени, че отблъскват туристите, които са готови да платят скъпо за качествена почивка. Вече се появиха няколко негативни статии за българските курорти в чуждестранната преса и в Интернет сайтове за туризъм и свободно време.

Туристическата дестинация България е сравнително нова, малко от гражданите на ЕС я познаваха преди 1990 г. Но нещата се промениха и за 2004 г. 4,5 млн. чуждестранни туристи са посетили България - двойно повече от колкото през 1998 г. Крайбрежието, което в началото на 90-те бе само до някъде застроено бързо се преобрази. Курорти като Слънчев бряг, Златни пясъци, Албена и Дюни, които бяха построени по време на комунистическата ера предимно, за да обслужват граждани на Съветския съюз, бяха приватизирани. Те скоро станаха малки градове, като местата за туристи някъде се увеличи десеторно.

Бумът продължава. Повече от 120 хотела в момента се строят на българското Черноморие, 40 - в Слънчев бряг и покрайнините, 5 - във Златни пясъци, а в Приморско - 30 малки семейни хотела. Строеж кипи и в Созопол и Несебър. Цялата тази трескава строителна дейност вече провокира недоволството на туристите.

Няколко “сърдити” мнения на чужденци, прекарали ваканцията си в България, бяха отпечатани в чуждестранната преса. Миналата година, най-четеният британски вестник Сън публикува анализ, в който основна тема бяха негативните отзиви на няколко британци, посетили Български курорти. “През целия ден прозорците вибрираха от шума на строителните работи от другата страна на улицата”, споделя една от британските двойки, а друго семейство се оплаква, че са прекарали почивката си в не напълно завършен хотел, чийто басейн е бил празен, а в стаята е нямало легла за децата им. В отделна статия в. Сън описва преживелиците на туристи, които са били отведени на близо 300 км. разстояние от мястото, за което са били направили резервация.
Огромен е броят на негативните отзиви в Интернет сайтовете за туризъм и свободно време като holidaysuncovered.co.uk и holidaytruths.co.uk. На един от тях британец сравни Златни пясъци с “военна зона”, а друг се оплака, че малък брой от обещаните екстри в хотела са функционирали: “Басейнът и фитнес залата дори не бяха още построени”.

Вълната от негативни оценки за претъпканите курорти и наполовина построените хотели започна да влияе зле на имиджа на България като туристическа страна. Една от най-големите фирми за резервации, насочена към туристи от Германия, Великобритания и Холандия съобщи, че тази година очакват с 15% по-малко клиенти за България. “Главната причина за това е строежът, който продължи през целия изминал сезон,” каза Светла Панайотова, главен представител на Thomas Cook в България. За два от другите по-големи оператора Kur Club и ITS имаше опасност да отменят резервациите за април и май, тъй като се опасяваха, че строителната дейност ще продължи и през тези месеци. Според един обзор в пресата около 2000 австрийски туриста са отменили планирани почивки в България за тази година поради същата причина.

Не само шумът, обаче, представлява проблем за туристическите оператори. Едно от най-големите притеснения е, че строителната дейност влияе зле на съществуващата инфраструктура и луксозните хотели не изглеждат особено изящно сред праха и мръсотията на строителните отпадъци. “Паркове, градини, алеи и басейни - всичко буквално изчезва под праха на строящите се нови хотели”, каза Панайотова. Един от главните пътища между Варна и Златни пясъци се срути заради огромна сграда, която подкопа основите му. Около 30 хотела в Слънчев бряг се продават, след като техните собственици се отчаяли от липсата на туристи, предизвикана от мръсотията и шума наоколо. Панайотова каза, че се е свързала с местните и националните власти, за да търси от тях съдействие в опитите си да се справи с този проблем, но неуспешно.
Архитекти и еколози припомнят проблемите, които Испания имаше в тази област, особено в курортите Коста Брава и Коста дел Сол през 70-те години. Там, след като се направи всичко възможно да се построят много хотели, които да отговорят адекватно на търсенето, дойде момента, в който курортите станаха прекалено претъпкани и скоро бяха забравени от туристите.

В началото на 90-те в България действаха планиране на изграждането на нови сгради и зонови правила, наследени от комунистическата ера, които задължаваха проектантите да добавят зелена площ около всеки хотел и имаше строг контрол върху броя на леглата в стаите. Но правилата бяха зарязани и започна разложение.
Според Иван Банчев, екоактивист във Варна, размерът на зелените площи до 1996 г. е бил около 20 кв. м. на легло, а след това - е паднал на 6 кв. м., като сега е само 1 кв. м. Еколози на няколко пъти изразиха загриженост, че се строи в райони, които би трябвало да са защитени от закона. Един добър пример е Aquapark в Златни пясъци - увеселителен парк с басейни и водни пързалки - който наскоро беше построен върху защитена горичка, близо до Варна. Илиан Илиев, представител на екологичната организация Blue Link във Варна каза: “Общината се опита да спре строежа, като дори потърсиха нашата помощ, но всичко беше напразно”. Според Владислав Николов, архитект, който работи в София и който е разработвал много проекти за изграждане в района на Бургас, местната власт и екологичните организации са безсилни да спрат процеса. “Това е като парен локомотив по надолнище, няма спиране”, обясни той. “Голяма част от земята принадлежи на частни собственици, които са взели големи заеми, за да я купят и сега искат бързо да си възвърнат парите. Тук се ражда сблъсъкът между личния и обществения интерес, в който местната власт почти няма шанс”, добави той.

По всичко личи, че правителството е наясно с идващата криза, макар че не е ясно какви мерки може да предприеме или дали ще има смелостта и мотивацията да се изправи срещу големите компании.
Новият министър на туризма Нина Чилова обяви, че ще се стреми към ограничаване на строителните дейности в курортите. За да предизвика икономически растеж в туристическата индустрия тя отпусна 2,8 млн. лева, с които подкрепи 31 проекта за развитие на инфраструктурата, като малка част от тях бяха на брега на Черно море. Но тя ще има доста затруднения да ограничи строителството. Парламентът на няколко пъти отлага гласуването на закона за черноморското крайбрежие, който би трябвало да забрани строителството на 2 км от брега.

Според някои единствената надежда е в собствениците на хотелите, в това те сами да станат по-отговорни за действията си и да осъзнаят икономическия интерес, който имат да подкрепят опазването на проекти, които не застрашават екосистемата в региона. Според Банчев има няколко големи фонда към ЕС, които биха финансирали така наречения екотуризъм и така да привлекат вниманието на инвеститорите към него. В противен случай българските морски курорти са обречени да изживеят съдбата на испанските от източното крайбрежие, които сега са ярък пример как не бива да се подхожда при благоприятни условия за туристически бизнес.