Само 15% от строителните ни компании ще оцелеят след приемането ни в ЕС

Българските дружества имат шанс, ако излязат на чужди пазари

Браншът трябва да върви към окрупняване и специализация на фирмите в различни области на бранша


Влизането на България в ЕС ще се окаже шок за 85% от фирмите на строителния ни пазар, защото ще нахлуят мощни западноевропейски компании със съответния опит, модерно оборудване, квалифицирана работна ръка, стотици милиони годишен оборот и печалби.

Тогава на нашите фирми няма да им остане нищо друго освен да се превърнат в чираци - подизпълнители. Причината - недостигът на квалифицирана работна ръка, остарялото оборудване, липсата на инвестиции.

В момента в строителния сектор има около 20 000 компании, регистрирани по Търговския закон. 85% от тях обаче са малки - с постоянен персонал 5-10 души и годишен оборот под 5 млн. лв. 10% от дружествата попадат в графата "средни предприятия" и едва 5% са големите фирми с над 50 млн. лв. оборот годишно. С влизането ни в ЕС и отварянето на пазара за мощните западноевроейски компании шанс за оцеляване ще имат само тези 15% строителни фирми у нас, което се равнява на не повече от 2-3 000 дружества. Останалите ще бъдат принудени да обявят фалит и това ще доведе до небивал ръст на безработицата в бранша.

Малцина в момента си дават сметка за тази перспектива, отчасти заради бурния ръст, който строителството ни изживя през последните 1-2 години. Ръстът от 15-20% в бранша, отчетен през миналата година, обаче се диктуваше основно от масовото строителство по Черноморското крайбрежие. Този пазар започва да се изчерпва и да се свива, както и останалите източници на финансиране в рамките на страната. В момента трите основни източника на финансиране на строителството у нас са:

1. Инфраструктурните проекти по европейските програми като ФАР и ИСПА. Те обаче и сега се печелят основно от чужди изпълнители, заради високите прагове за годишен оборот и печалба, изискванията за оборудване и квалифицирана работна ръка. И сега на пръсти се броят българските строителни компании, които могат дори да бъдат допуснати за участие в големите международни търгове в бранша, тъй като там се изисква годишен оборот от над 100 млн. евро.

2. Държавните и общинските финансови ресурси, които също отиват основно в чуждестранни строителни фирми.

3. Частните поръчки - по-малките от тях се печелят от
наши строителни фирми. Частният пазар обаче е селективен - при избора на строител не се обявяват обществени поръчки по ЗОП, а често се следват фирмените интереси и контакти.


За повечето строителни предприемачи поръчките, които получават на вътрешния пазар, не дават възможност да реинвестират част от печалбата. Тя стига само да покрият разходите си по обекта и по издръжката на самата фирма. Не се заделят средства за обновяване на техническото оборудване, за повишаване на квалификацията на работниците, за ангажиране на постоянна квалифицирана работна ръка. Повечето фирми набират бригади за определен обект, след което ги освобождават. Само големите компании в бранша у нас поддържат свои бригади работници и специалисти, което автоматично означава и по-голяма конкурентноспособност при участието им в търгове.
Друг проблем е, че не повече от 20% от фирмите у нас имат стандарт по ISO 2000 и 14001, които гарантират технологично качество и екологичност и са сред задължителните изисквания за работа в рамките на ЕС.

Какъв е изходът за българските компании?

Както другите фирми от ЕС търсят пазари извън рамките на съюза, така и ние трябва да търсим пазари в чужбина.

Българските строителни компании трябва да се обединяват в сдружения и консорциуми на технологичен принцип в съответните области - инфраструктура, ВиК услуги, електроинсталации, промишлено и гражданско строителство и др. Така ще могат да се специализират в определена насока, ще се обедини както финансов, така и технически и технологичен ресурс. Тези обединения ще могат да отговорят на изискванията на международните търгове и да пробият на външните строителни пазари. Само така нашите компании могат да получат и необходимия им финансов ресурс, за да се модернизират и да оцелеят след отварянето на пазара ни през 2007 г. Нека не се заблуждаваме: дори след 2007 г. Европа няма да отвори строителния си пазар за нас, както за наши фирми, така и за наши работници. Единственият вариант за българските фирми е джойнт-венчър с големи европейски компании.


* Авторът е федерален секретар на Националната строителна федерация.


http://www.monitor.bg