Собственикът на "Имоти" ООД станал брокер покрай журналистиката

Ако се опише Валентин Съйков като журналиста сред брокерите на недвижими имоти, това надали ще изненада някого. Собственикът на агенция "Имоти" ООД е отдавна известен сред колегите си не само като един от пионерите в бранша на недвижимите имоти, но и с миналото си на вестникар.Малцина обаче знаят, че зад 15-годишната му практика като журналист и 10-годишния стаж като брокер на имоти стоят две висши образования, една дисертация, опит в издателския бизнес и заложби на художник. Това са всесе посоки, в които можела да се развие кариерата му, ако още от началото не бил твърдо убеден, че неговото призвание е вестникарството."Завършил съм статистика в икономическия институт в София, някогашния "Карл Маркс". Като статистик обаче не съм работил нито ден,защото бях твърдо убеден, че ще работя като журналист", разказва Съйков. Преломът дошъл във втори курс, когато записал "Икономическа журналистика" като втора специалност. По-късно защитил и дисертация за антивоенните движения в Западна Европа, с която получил докторска степен по философия. "Трудът ми беше по-скоро в областта на политологията, но в годините на социализма тя се смяташе за буржоазна наука, а у нас се изучаваше марксистко-ленинска философия", спомня си той.

Новият офис на Валентин Съйков е разположен в сграда, построена от съдружниците му от пловдивската фирма "Сиенит".
Журналистическата му кариера започва още по време на следването, когато давал материали в различни вестникарски редакции. В края на 1979 г. постъпва във вестник "Вечерни новини", първоначално със стипендия от Съюза на журналистите в България, а след това на постоянна работа. Най-запомнящите се години от журналистиката обаче свързва с редакцията на "Труд", където го назначават в началото на 80-те години. Аз се бях специализирал в критичните материали, а тогава този вестник даваше най-голяма свобода на писане, спомня си брокерът. Покрай писането се запознал и с жена си Бойка. "Стана покрай един материал за химическия завод в село Равно поле. Аз бях написал, че не замърсявал околната среда и ме засипаха с гневни писма. Прекарах три дни в кабинета на директора на химическия институт в София в проучване на случая и накрая се ожених за секретарката му", спомня си Съйков.Вторият прелом в живота му идва през 1991 г. след смяната на ръководството в "Труд". "По това време бях завеждащ икономическия отдел и си тръгнах след главния редактор Дамян Обрешков, на чието място дойде Тошо Тошев. Тогава се зарекох никога повече да не работя на заплата и реших да започна частен бизнес", спомня си брокерът. Бизнесът е издателско-рекламната фирма "Диограф", която прави със свой приятел печатар. Регистрирахме фирмата на баварската маса в нашия хол и похарчихме за нея последните си заплати. Като се замисля сега обаче не съжалявам, че бях принуден да напусна "Труд" - иначе надали щях да имам куража да започна всичко от нула, разказва Съйков.Издателският бизнес постепенно потръгва. Като успехи той и съдружникът му отчитат две книжки - "Знаете ли всичко за кучето" и "Знаете ли всичко за котката", които преиздават няколко пъти в 10-хиляден тираж. По това време четива на подобна тематика са рядкост и имат голям успех.Съйков обаче съвсем не е приключил с журналистиката. Още с напускането на "Труд" започва да мисли какъв вестник няма в България и стига до идеята за "Имоти". Междувременно става ясно, че строителната компания "Интертайм" (сега "Интертайм континентал") има намерение да издава подобен вестник и решават да започнат общо издание. Списването на вестник "Имоти" между 1991 и 1994 г. Съйков определя като най-сериозната си дейност в издателската област.Покрай изданието той навлиза и в бизнеса с недвижима собственост. Основава агенция "Имоти" ООД и от тук започва и кариерата му като брокер. "Стана случайно, може би ако издавахме вестник за автомобили, сега щях да продавам коли, шегува се той. И този бизнес започва от собствения му апартамент, който бързо е превърнат в офис. "Тогава повечето колеги работеха в жилищата си, но за разлика от така наречените "домашни брокери" ние разполагахме с доста добро за времето си оборудване - автоматична телефонна централа, договори, подготвени от юристи и написани на компютър, казва Съйков. Той си спомня още, че по това време още е нямало курсове за брокери, затова всичко се е учило в крачка. Именно поради липсата на специално обучение у нас брокерите са вероятно хората с най-разнообразни професии. Сред тях има историци, инженери, архитекти, икономисти.Един от главните ми брокери беше балетист. И в тази професия можеш да се опариш както от некоректни клиенти, така и от некоректни служители", категоричен е брокерът. Той си спомня като куриоз една от първите си сделки, когато купувачът предложил да му плати 50% от комисионната, ако прескочат агенцията при сделката. Човекът дори не подозирал, че всъщност си има работа с нейния шеф. "През първите години това беше много типичен случай - брокери се съгласяваха да вземат пари зад гърба на фирмата и да скрият сделката. В бизнеса обаче успяват само хора, които не търсят далавера на дребно - да поизлъжеш тоя-оня, да направиш лесни пари с един удар", категоричен е Съйков.Днес, след повече от 10 години опит в този бранш, по всичко личи, че и бизнесът с имоти е отеснял за неспокойния дух на предприемача. От няколко години той е и управител на строителната компания "Стар Мил", където е в съдружие със собствениците на пловдивската строителна фирма "Сиенит".Признава, че професията му не го оставя на мира, дори когато е на почивка. "Със семейството ми обичаме да пътуваме, видял съм много страни. Турист съм обаче до третия ден, след това започвам да оглеждам къщи, парцели, оферти за продажба. Ей така, да си сверя часовника", признава Съйков.Силно е впечатлен от Турция заради огромните мащаби на строителството. "Това, което преди години видях там, не съм го виждал в България, нито в която и да е европейска страна. Това е пример за динамично развитие на една изостанала държава. Ние сме изправени пред същото предизвикателство и има много да наваксваме. Дано поне този път вървим в правилната посока", пожелава си Съйков.

В бъдеще време
Плановете ми за след години ли? Ще видим. Катя, която работи при мен още от времето на вестник "Имоти", често ме поднася, че на стари години ще пропиша книги. Ако имам свободно време, обаче бих отворил антикварен магазин или художествена галерия. В студентските си години рисувах и исках да кандидатствам в Художествената академия, но се отказах заради журналистиката. Не пазя картините си. Те останаха из многобройните ми квартири навремето. И до днес обаче - при пътуванията си в чужбина и у нас, не пропускам музеите на изкуството и галериите. За ужас на семейството ми съм запален почитател съм на изкуството на импресионистите и на Салвадор Дали. Не си падам по абстрактната живопис, защото обичам да има ясно доловима идея. Не колекционирам картини - не обичам копията, а оригиналите не мога да си позволя.

http://www.monitor.bg/article?sid=&aid=23379&eid=218