сряда, декември 15, 2004

Българските имоти съвсем не са евтини

В чуждестранните сайтове, които активно приканват за инвестиции в нашата страна, продължава да се твърди, че цените на недвижимите имоти в България са все още твърде ниски. Този рефрен се припява и в някои родни журналистически публикации. Считам, че е редно да се направи трезва оценка в това отношение. След няколко години възходящо развитие цените на много места са вече твърде високи и по мое лично мнение не представляват инвеститорски интерес. Българските имоти съвсем не са евтиниВ чуждестранните сайтове, които активно приканват за инвестиции в нашата страна, продължава да се твърди, че цените на недвижимите имоти в България са все още твърде ниски. Този рефрен се припява и в някои родни журналистически публикации. Считам, че е редно да се направи трезва оценка в това отношение. След няколко години възходящо развитие цените на много места са вече твърде високи и по мое лично мнение не представляват инвеститорски интерес. Все още в публичното пространство продължава да се тиражира мнението на най-различни специалисти, че след влизането ни в Европейския съюз цените на недвижимите имоти ще скочат многократно и тези, които купят сега, ще могат да продадат тогава със значителна печалба. А за обикновения българин след 2007 г. щяло да бъде невъзможно да се сдобие с имот. Един обзор на ситуацията в момента показва, че масовите жилища за две години са удвоили и дори утроили цената си. В болшинството си това са стари и панелни жилища, които считам, че почти са достигнали своя ценови максимум. Що се отнася до новото строителство в София и по Черноморието, то все още не е достигнало своя ценови връх. Потвърждение на това е и продължаващата тенденция цените на новите жилища да се вдигат на практика всеки месец. Пазарът все още поема тези повишения, но точката на насищане наближава и в този сегмент от пазара. Наистина цените на строителните материали и останалите разходи по строителството също се увеличават, но поскъпването на новите жилища не е свързано с тяхната себестойност, а преди всичко с конюнктурни причини.Все повече гласове на специалисти и наблюдатели от България и чужбина започват да се чуват в подкрепа на това, че ефектът от присъединяването на страната ни към Европейския съюз вече се е реализирал. Или с други думи казано, в ценово отношение българските недвижими имоти са готови за Европа. Не така обаче стои въпросът с качеството на изпълнение, с изключение на сградите, строени през последните няколко години. Европейските цени са наистина несравнимо по-високи от българските, но несравнимо по-високи са качествените им показатели.В централната част на столицата представителните жилища в момента се оферират около 1100 евро/кв. м. Подобни, а и по-високи са цените на новото строителство на някои места по Черноморието. Цените на офисите и търговските площи в някои райони на София са два и дори три пъти по-високи. Факт е, че купуването на жилища не е спряло и макар и с по-бавни темпове, високите цени се "преглъщат" от пазара.В същото време опитът на доскорошните "братски" страни показва, че приемането в Европейския съюз не пуска духа от бутилката и цените на недвижимите имоти не само не се повишават стремително, но дори в много случаи падат. Или с други думи, нещата идват на местата си. Важно е да се знае, а това е отправната точка за всеки един анализ на пазара за недвижими имоти, че цената на дадено жилище или имот зависи в много по-малка степен от неговата себестойност и дори качество на изпълнение. Решаващ фактор за размера на цената и тенденцията за нейната промяна са местоположението и инфраструктурата на имота. Трябва да признаем, че в това отношение в България е направено твърде малко, а на болшинството места - нищо. По Черноморието е пренаселено, зеленината е изсечена, пясъчната ивица и морето "отстъпват", а големите ни курорти са добили напълно градски вид. Едва ли това е, което търсят европейците. Не очарова и столичният град с влошаващата се инфраструктура, с липсата на места за паркиране, с мръсните и тесни улици и задъхващия се градски транспорт. Западните "ловци на имоти", както ги нарича английската преса, имат животински нюх към печелившата инвестиция и едва ли можем да очакваме, че техният апетит ще продължава само по инерция. Нестихващ интерес представляват старите къщи в малки български китни селца и планинските ни курорти. Очаква се и масово присъствие на инвестиционните фондове, тъй като свободните ниши в българския пазар за имоти не са изчерпани.