Над 2000 строителни фирми ще се регистрират по новите правила

www.capital.bg

Регистрацията ще изчисти пазара от фантомите и ментетата, казва Симеон Пешов, председател на Българската строителна камара

Как некачествено работещите строители да бъдат извадени от пазара? Tова е основният въпрос, който вълнува строители, инвеститори и потребители. Това е и дискусията след представения наскоро проект за закон за строителните фирми, подготвен от Българската строителна камара (БСтрК), който раздели гилдията на две и дори стана повод част от браншовите организации в сектора да поискат оставката на министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов. По настояване от страна на Асоциацията на организациите на българските работодатели проектът беше изтеглен от Министерския съвет, а работна група на браншовите сдружения на строителните фирми и предприемачи в момента подготвя промени в него.
Строителните компании и предприемачите в сектора вече се обединиха около мнението, че регистър на фирмите трябва да има и той трябва да се води от нова камара, която да бъде учредена от всички национално представителни браншови структури в отрасъла. Засега обаче работната група, която трябва да приключи работата си до края на следващата седмица, не постига консенсус за това как да бъде структурирана организацията и на какъв принцип ще се регистрират строителните компании.
„Капитал“ ще публикува в следващия си брой и други мнения по тази дискусия.

Защо Българската строителна камара пое инициативата да подготви законопроекта за регистрацията на строителните фирми и защо трябва да бъде приет според вас такъв закон?

- Камарата от няколко години предлага такъв закон. Една от причините е записаното през 2001 г. в Закона за устройство на територията (ЗУТ) условие работата на строителните фирми да се регламентира със закон. Какво се случи оттогава досега? Приеха се закони, с които да се регламентира работата на архитектите и инженерите проектанти, а също и на геодезистите, а строителят, който отговаря за огромни финансови потоци, остана извън законодателството в инвестиционния процес. Няма рег­ламент за работата на целия инженерно-технически персонал, който носи голяма част от отговорността за състоянието на обектите. Какво става в момента на пазара? Появяват се фирми ментета, които плащат под масата и поставят останалите в неравностойно положение. Идва фирма с 50 хил. лв. капитал, без техническо обезпечение и екипировка и печели търг за 25 млн. евро. Като казвам това, имам предвид конкретни случаи, които са проблем и на предишното, и на сегашното правителст­во. Това се случва, защото няма регламент. И тъй като в строителната камара членуват около 1400 фирми, които обхващат около 67% от техническия персонал и обема на строителните работи в страната, вече няколко пъти повдигаме този въпрос.

Кои са според вас критериите за регистрация на една фирма, от които не трябва да се отстъпва?

- Категоричните критерии, от които не бива да се отстъпва - тук взимам лично становище, с което не ангажирам работната група - за мен са разделени на задължителни и дек­ларативни. Задължителните са фирмата да е регистрирана по търговския закон и да е действаща, да има доказателства за наз­начени на трудов договор инженерно-технически кад­ри. Една жилищна кооперация с 1500 кв.м разгърната застроена площ е на стойност около 700 хил. лв. Това е малък обект от пета категория, но не може да се изпълни от фирма, която не е технически обезпечена. Не може и не бива. Не говоря за малки фирми, които са специализирани в подизпълнителски дейности. Те занаятчийските фирми и няма нужда се регистрират по този закон. Но фирмите, които искат да бъдат главни изпълнители, трябва да отговарят на определени условия.
Що се отнася до критериите за фирмите, които искат да изпълняват обекти от първа и втора категория, то общото мнение в бранша е, че те са дори ниски. В проекта е записано - 50 души на трудов договор, 1.5 млн. лв. оборот и актив от 200 хил. лв. Ами това са две коли и два камиона, а тук говорим за сериозни обекти. Но в България повечето фирми са малки и критериите са отражение на ситуацията на пазара.

При така записаните критерии колко са фирмите, които могат да изпълняват такива обекти?

- Очаквам по тези критерии да се регистрират минимум 2 хил. фирми. Поне около 150 - 160 ще са онези, които ще могат да изпълняват големи обекти. Не мисля, че това е диктат на големите. А тези числа, които се появяват - че на пазара има 15 - 20 хил. строителни компании - това са фирми, които са записали строителството като една част от услугите, които предлагат. Но много от тях изобщо нямат такава дейност.

Как ще коментирате твърденията, че чрез този закон БСтрК се опит­ва да наложи монопол на пазара?

- В проектозакона беше предвидено ръководството на новата камара да се избира на демократичен принцип - отдолу нагоре. А някои от представителите на браншовите организации искаха да влязат автоматично, срещу което аз съм против. Това са субективните причини за отхвърлянето на идеята за законопроекта. Обективните са, че малките фирми се притесниха от информацията, която трябва да дават. Организацията, която ще води регистъра, ще изисква от фирмите информация за актуалното им състояние, но не всички данни ще бъдат публични.

Как трябва да бъде организирана новата професионална организация?

- Организацията ще е сдружение между всички браншови организации. Тази структура би трябвало да има едни организационни обслужващи функции за администриране на този процес, а браншовите организации да изпълняват своите функции. Аз лично съм на мнение, че броят на гласовете на браншовите организации, които ще влязат в новата структура, трябва да е пропорционален на броя на работниците на трудов договор във фирмите, които те представляват. Но съм склонен да приема и това да става пропорционално на броя фирми, които всяка организация представлява. Не възразяваме регистрите да се водят в различните браншови организации, но те трябва да бъдат обединени в единен регистър, за който да отговаря новото сдружение.

Каква е европейската практика?

- В повечето европейски страни държавата участва под някаква форма в този регламент, въпреки че регистърът се води от професионална организация. В Чехия и Италия регистърът се води от професионални конфедерации, във Франция е обществено-държавна организация, в Белгия конфедерацията поддържа регистъра, но държавата определя комисиите по области и в тях влизат представители на министерствата на финансите, социалното осигуряване, строителното министерство и др. В Германия работата се ръководи от две браншови структури - едната е на малките, а другата - на големите фирми.

Очаквате ли отпадането на част от строителните фирми от пазара на строителни услуги да доведе до повишаване на цените на строителния продукт?

- Ще се повиши цената на труда на квалифицираните кадри, но това ще е незабележимо в общата стойност на обекта. Цената на общия труд на всички в една фирма е между 14 и 20% от стойността на обекта. А възнаграждението на инженерно-техническите кадри е под 1% от стойността на обекта. Така че увеличението на заплатите на инженерния персонал едва ли ще се усети от пазара.

www.capital.bg