Комисионни оскъпяват заемите повече и от лихвите

В-к „Стандарт” 25.5.2005 г.

Скритите такси и комисиони най-често са причина за оскъпяване над очакваното на кредитите за граждани. Банките не ги обявяват открито. Например - такса за разглеждане на документи. В някои банки тя е разделена на две - за първоначално и за окончателно одобрение. Обикновено сумата е фиксирана на 40-50 лв. Има и изключения като например "заявка за кредит и анализ на обезпечението", за което един трезор иска 100 евро.

От първоначалната формулировка от сайта на банката не става ясно какво точно означава това и защо е толкова скъпо. Друго утежнение е "такса за управление и обработка на кредита". Тя е еднократна и е обикновено 1,5-2,5 процента от цялата сума. Или пък "такса за ангажимент - 1%". Също не е ясно какво точно включва, след като клиентът вече е платил за проучване и разрешение, за оценка на обезпечението, за управление и пр. Все едно в магазина да ви вземат такса за ангажимента да ви продадат харесаните обувки, след като вече сте си платили означената на етикета цена.

Един от големите български трезори пък посочва такса "годишно - платима мес. - 0,5% в/у остатъка". Иди, че разбери кое е годишно и кое - месечно, и най-важното - с колко се оскъпява заемът! Някои трезори вземат и такса "ипотека", след като цялата процедура по ипотекирането на имота минава през нотариус. И обратно - след като си изплатиш кредита, трябва пак да платиш около 30 лв., за да ти отпише банката ипотеката. Въпреки че би трябвало това да е нейна грижа, и то безплатна. Срещу мъгляви формулировки, много често с припокриващо се съдържание, банките маскират оскъпяването на една услуга. Посочените дотук примери са произволно взети, и то съвсем "на първо четене". Ако наистина се задълбочим в предлаганите условия, колко ли въпросителни биха възникнали... Преди да седнем и да изчислим колко трябва да върнем на банката за кредита, който искаме от нея - независимо за жилище или потребителски, трябва да сме наясно за какво тя ще иска да платим. Нека да сметнем колко всъщност става лихвата, или оскъпяването на заема, заробващ ни за 20-25 години. Да кажем, че ефективната средна лихва е 9%. Искаме ипотечен кредит от 50 000 лв. (като за гарсониера в "Люлин") за 15 години. Той се оскъпява със следните такси: 1. За разглеждане на искането за кредит - 80 лв. (0,16%). 2. За предварителна оценка на доходите ни - 85 лв. (0,17%). 3. За оценка на обезпечението (0,3%). 4. За оценка на жилището, което всъщност е обезпечението (0,25%). 5. Още 1% за ангажимент, плюс 70 лв. годишно за управление на кредита - което прави 2,1% без натрупването.

Дотук станаха почти 4% отгоре. Това означава, че не 9, а 13% е действителната лихва по въпросния заем. Прибавяме и таксата, която се плаща на нотариуса. Тя е за проучване на тежести на ипотеката и изповядване на сделката, а сумата е няколко пъти по-висока от банковите разноски. Така излиза, че разноските удвояват ефективната лихва. Това обаче не се споменава изобщо от банките, напротив. Каква ще е всяка следваща такса, научавате едва след като вече сте платили предишната. За отказване и дума не може да става, защото губите всички вече вложени пари. Така, ако решите да смените трезора, ще трябва да започнете цялото упражнение отначало.