вторник, ноември 23, 2004

Чужденци и инвеститори вписват реалните цени

Както е известно на всички, които се занимават или са участвали в сделки с недвижими имоти, покупко-продажбата неизбежно е свързана с плащането на определени данъциЧужденци и инвеститори вписват реалните цени и такси. При всяка сделка с недвижими имот се плаща местен данък в размер на 2 процента върху стойността на сделката и 0,1 процент - такса за вписване. Освен това се плаща и нотариална такса, чието изчисляване става по таблица също според стойността на изповяданата сделка. Чужденци и инвеститори вписват реалните цениКакто е известно на всички, които се занимават или са участвали в сделки с недвижими имоти, покупко-продажбата неизбежно е свързана с плащането на определени данъциЧужденци и инвеститори вписват реалните цени и такси. При всяка сделка с недвижими имот се плаща местен данък в размер на 2 процента върху стойността на сделката и 0,1 процент - такса за вписване. Освен това се плаща и нотариална такса, чието изчисляване става по таблица също според стойността на изповяданата сделка. При сделка с имот на стойност 60 000 лева например, следва да се платят следните данъци и такси: 1200 лв. - местен данък на общината, 60 лв. за вписване и почти 340 лв. нотариална такса.Двете страни в сделката се споразумяват предварително как ще разпределят помежду си данъците и таксите по прехвърлянето. Обикновено те се разделят между двете страни поравно, но има и много случаи, когато те се поемат от едната участваща страна. Данъците и таксите са неизбежни, те са фиксирани от българското законодателство и задължително се плащат при нотариалното прехвърляне на имота. При финализирането на всяка една сделка непременно се стига до въпроса каква стойност да се впише в нотариалния акт. Известно е, че данъчната оценка на даден имот е значително по-малка от неговата моментна пазарна цена. В две трети от случаите като стойност на сделката се вписва именно данъчната оценка. Тази е масовата практика при сделки на вторичния пазар. Това е и "най-тънкият" вариант, тъй като по-ниска стойност от данъчната оценка в нотариалния акт не може да се запише. В този случай двете страни с готовност се споразумяват и си поделят разходите по вписването. За купувача обаче използването на този финансов трик крие известни опасности. Нотариалният акт е единственият документ, където е записано колко пари и в каква валута са платени за имота и ако по една или друга причина се стигне до разваляне на сделката в съда, не съществува никакъв начин да се докаже колко реално е платено. При днешните пазарни цени на имотите, данъчните оценки са от два до три пъти по-ниски от действителната им стойност.При останалата една трета от сделките с недвижими имоти в нотариалния акт се вписва реалната цена на имота. Това става във всички случаи, когато покупката става с ипотечен кредит. За вписване на реалната цена в много случаи настояват и строителните предприемачи, когато продават ново строителство.Вписването в нотариалния акт на данъчната оценка вместо договорената между страните цена поражда проблеми и когато страна по сделката са чуждестранни граждани. Европейците са много стриктни към плащането на своите данъчни задължения и по никакъв начин не са склонни да заобикалят законодателството. Освен това, макар големия си "апетит" към български недвижими имоти, чужденците са много предпазливи при подписването на каквито и да е документи. Те в никакъв случай няма да дадат пари, без да получат документ за точната сума.Навлизането на чуждестранни инвеститори и осъществяването на сделки с тяхно участие също значително увеличи дела на реалните вписвания. Големите български и чуждестранни компании водят перфектно счетоводство и за да отчетат разходите си, им е необходимо да имат нотариален акт с истинската стойност на имота. Това е правило при сделките и на фондовете, които инвестират в големи бизнесимоти - банкови и офиссгради, търговски обекти или терени. Публичността на тяхната работа непременно изисква те да вписват истинската стойност на имотите в своите документи.Твърде оживено се обсъжда напоследък евентуално повишаване на данъчните оценки, което веднага би рефлектирало в увеличение на обема на данъчните постъпления от сделки с недвижими имоти и от годишните данъци на жилищата. Разбира се, новите оценки едва ли ще могат да следят пазарната конюнктура и колебанията на цените на имотите в зависимост от тяхното местоположение.