четвъртък, август 05, 2004

Агенциите за недвижими имоти в България са около 1600

Агенциите за недвижими имоти в България са около 1600, а брокерите, които работят в тях - не по-малко от 16 000. На този фон тече яростна битка за всеки потенциален клиент. Ако се спазват правилата на пазара, това би трябвало да доведе до куп екстри за всеки кандидат-купувач. За жалост в България тенденцията е друга - много фирми се опитват да изсмучат пари от клиента, дори да не са свършили услугата, за която са наети. Вярно, че парите са малко, но пък идват редовно. Подриват доверието в сериозните компании и деформират пазара на жилища.Кои са най-често срещаните трикове?Такса за оглед на жилищеТя се събира от агенции, чиято цел е не да продадат или отдадат имот под наем, а да съберат колкото може по-голяма сума от определен брой, обикновено неатрактивни имоти. Сумите са малки - около 100 лв. Но за голяма част от търсещите, особено жилища под наем, това са си много пари. Пък и в крайна сметка въпросът е принципен (и пазарен) - плаща се за това, което реално получаваш. Как става далаверата?Клиентката Вероника Георгиева* разказа, че когато решила да си купи собствено жилище в София, роднина й препоръчал позната собственичка на агенция за недвижими имоти - "Д..."**. Собственичката я свързва с една от брокерките си. Следват няколко телефонни разговора, в които Вероника обяснява какъв апартамент иска, кои са предпочитаните от нея квартали и каква цена може да си позволи. Брокерката се ангажира да намери нещо подходящо. Вероника твърди, че не е поканена в офиса на "Д...", не й е предложен предварителен договор, няма и устно споразумение за условията, при които от агенцията ще търсят жилище. Но е спокойна - агенцията й е препоръчана от близък човек.Брокерката урежда десетина огледа, Вероника харесва едно от жилищата. Но се оказва, че собственикът иска по-висока цена от тази, която тя може да си позволи. И жената решава за момента да се откаже от търсенето. Уведомява брокерката, изявява желание да й направи някакъв подарък, тя я прехвърля на шефката си. Началничката обяснява на Вероника, че дължи 100 лв. за няколкото уредени огледа, макар де юре и де факто сделка да няма. След отказа да се плати започват настоятелни телефонни позвънявания, докато клиентката не се предава. "Момичето само предложи да компенсира брокерката. Тя сама определи сумата", твърди шефката на "Д...", която в разговор по телефона отказа да се представи на репортер на "Сега". "Да не би да съм й пратила борчета", раздразнено попита тя. По думите й имало уговорка, ако някога купи жилище с посредничеството на "Д...", тази сума да се приспадне от комисионата. Вероника със сигурност съвсем не е единствена.Проблемът е налице и при наемането на жилище. Много от посредниците вземат пари, за да заведат клиента на оглед. Цената обикновено е 5 лв. Уговорката - ако клиентът наеме апартамента, сумата се приспада от комисионата. Фактури естествено не се издават.Шефката на "Д..." обясни, че когато клиент поиска да сключи възлагателен договор с фирмата, не му се отказва. Но хората рядко изявявали такива желания - предпочитали да не се обвързват само с една агенция. По думите й пари за огледи не се вземали.Диана Антонова, брокер в голяма агенция, също е категорична, че не би трябвало да се вземат пари за уредени огледи. "Това означава, че не се търси печалба от свършената работа, а на някакъв междинен етап", обяснява тя. Дори когато става въпрос за, както ги наричат на професионален жаргон, клиенти-туристи - потенциални купувачи, които правят повече от 10 огледа. Има агенции, които след десетото си предложение започват да искат комисиона за всеки оглед, за да притиснат клиента да вземе решение. Но добрият брокер успява с 2-3 предложения да угоди на клиента, обясняват познавачи.КомисионитеВ бранша на посредниците на недвижими имоти няма писани правила. Нормите са установени и проверени от самия пазар през последните 12-13 г. Такава е например комисионата, която получава агенцията. За страната тя се движи между 2 и 3% от цената на имота и се плаща от клиента възложител. Повечето от агенциите в столицата работят с 3% комисиона, в малките градове - с 2%. Комисионната за намирането на квартири по принцип е 50% от първия наем, но не по-малко от 50 евро. Случва се фирмите да получават комисиона и от двете страни.Тук също се правят тарикатлъци. Например агенциите пускат множество обяви за имоти от даден квартал със завишени (по-високи от исканите от собствениците) цени. Така на практика изкуствено вдигат цената на квадратен метър и съответно вземат по-голяма комисиона. Прави се и друго. Собственичка, която дава боксониера в столичния кв. "Люлин", се оплака, че въпреки нежеланието й да работи с посредници те сами й се натресли. Видели обявата й във вестника, започнали да я пускат отново от свое име и след това да й звънят, че са й намерили наематели.Комисионата, която агенцията получава, трябва предварително да се уговори в договор. Той трябва да урежда ангажиментите, които фирмата поема и гарантира посредническите услуги. Брокерът се задължава да намери обект, който отговаря на определени критерии. Агенцията се оттегля от взаимоотношенията с клиентите, когато те сключат договор помежду си.Има агенции, които обявяват, че работят без комисиона, но в това няма никаква финансова и търговска логика, обяснява Диана Антонова. Липсата на възнаграждение означава липса на защита и професионализъм, разсъждава тя.Специалисти съветват клиентите на всички агенции да сключват посреднически договори независимо дали става въпрос за търсене на квартира или зажилище за купуване. Регламентирането на условията гарантира, че работата ще бъде свършена бързо и качествено, а клиентът ще знае за какво е изхарчил парите си, допълва Антонова. ЦенитеПосредниците имат и друг лош навик - да предлагат квартири на по-ниски цени, за да "зарибят" евентуалните наематели. Така например, ако клиент чете обява, че гарсониера в кв. "Младост" се дава за 120 евро, много често се случва брокерът, който отговаря на обявата, да обясни любезно, че това жилище току-що е било дадено. Но за късмет в съседния вход има същото жилище. Има обаче една подробност - то е с двадесетина евро по-скъпо.Случва се в бързината имотът да бъде изваден на пазара, да не се провери дали този, който го предлага в действителност, е собственикът му, дали са платени всички сметки и т. н. Клиентка разказа, че на оглед за квартира посредникът и собствениците са я убедили, че старите наематели са платили всички сметки. След подписването на договора за наем обаче става ясно обратното - месеци наред не са плащани водата и парното. Спасението в случая е в договора за наем да се впишат показанията на водомера, електромера и топломерите, ако ги има. Така и двете страни ще са защитени от злоупотреби.