Пролетарии от всички страни, съединявайте се на Българското Черноморие!

Строителни предприемачи, реститути и търговци с недвижими имоти ревнаха в хор срещу предлагания закон за черноморското крайбрежие. Мечтата на повечето от тях днес, както и на мустакатите созополски бабички отпреди 10 ноември, е една - да вдигнат прогимназия, в която гедериански туристи да се натръшкат по шестима в стая срещу 20 евро на вечер. И ако е възможно - хотелчето да е на самия плаж. Това лято над 90% от туристите чужденци са предимно пролетарии и подлежащи на социалните помощи в Европа. Финансовият им принос към брутния вътрешен продукт е просто несравним с ентусиазма, с който ние съсипваме природата си в тяхно име. Трагична е събираемостта и от курортни такси - ако се вярва на тях - почти никакви туристи не са били на море през годината. Инфраструктурата продължава да е в окаяно състояние, брегът се завзема непрекъснато - било предоставен от подкупни общинари, било вследствие на чудата реституция (нищо че даден плаж е бил морско дъно само пред две десетилетия) - ще речеш, че наистина част от днешните реститути са направо щерки на морските сирени или внуци на Нептун. Никой не инвестира в качество, а само в количество и завземане на площи. Една друга статистиката (последното изследване по въпроса е на "Витоша рисърч" - 538 анкетирани бизнесмени през април-май) - за това, кое най-много тормози бизнесмените, е достатъчно красноречива. На първо място - санитарните разрешителни за въвеждане в експлоатация от ХЕИ. Следват регистрациите на търговски обекти; после - визите за строителство; на четвърто място - издаването на право за строеж от общините. На последните две - въвеждане в експлоатация - разрешително от ДВСК и разрешение за превоз на пътници и товари с автомобилен транспорт. От така изредените дейности някъде да става дума за производство? Да си го кажем направо - нито произвеждаме достатъчно, нито пък идват на почивка достатъчно заможни туристи, за да можем да платим по някакъв начин унищожението на крайморските ивици. В Испания в момента почват да срутват старите хотели от първа линия. Почти съм сигурен, че следващите 20-30 години производствен бум в България не се очаква. Ако искаме прекрасното ни Черноморие малко от малко да ни храни през следващите десетилетия, да не бързаме да го унищожаваме с лакомията си. Една от важните разлики между пролетарското мислене и това на предприемача е следната: Единият инвестира във времето, другият иска тук и сега. Единият залага идея за печалба, другият настоява днес за по-висока надница и днес за по-дълга отпуска. Единият мисли как да изкара пари от всичко край брега, другият - как да построи кимизарник на плажа, който може само за пред съседите да бъде наречен хотел. Сбъдна се мечтата на философи и поети! Пролетариите се съединиха на плажа. Само дето няма как септември да е май, та да имаме шест месеца сезон.